На практика комплексът “Форос” е в полите на най-интересната българска планина Странджа. Районът е със силно изразена реликтова растителност, защото според учените при последния ледников период глетчерът който се спуска от централна Европа към бреговете на Черно море не успява да обледени Странджа. Днес, природен парк „Странджа” е най-големият и един от най-екзотичните паркове в България. На срещата си в швейцарския град Люцерн през 1992 г. министрите на околната среда на Европа обявяват Странджа за една от петте най-важни територии в Централна и Източна Европа за запазване на общоевропейското природно наследство и това е единствената такава българска територия. Още през далечната 1933 г. там е обявен първият резерват в България – Силкосия, а през 1995 г., по инициатива на група български природозащитници и лесовъди, е създаден и народен парк „Странджа”. Той заема площ от 1116 кв. км., която включва по-голямата част от българската територия на централна Странджа до брега на Черно море и това е около 1% от територията на страната. Неговата средна дължина (от изток на запад) е около 50 км., а средната му ширина (от север на юг) – около 25 км. Географското положение, природоклиматичните и културно- историческите дадености на Странджа, наличието на здравословен климат, гори, водоеми, исторически и културни паметници от различни епохи, запазен старинен бит и обичаи превръщат целия район в привлекателен и интересен обект за вътрешен и международен туризъм.


Климат: Специфичният климат на странджанската област се формира под влиянието на Черно и Средиземно море. Средногодишните температури са високи – 11.1 до 12.8°С. Тук се намира най-слънчевото място в България - Югоизточната част на Странджа и по-конкретно областта около Ахтопол и Резово. В периода от април до октомври Странджа има най-голям брой слънчеви дни в България.

Реки: Най-големите странджански реки са Велека и Резовска. По-малки са Младежка, Айдере, Стръмница, Дяволска, Еленица и др. Останалите водни ресурси на Странджа планина са концентрирани в западния карстов регион, където има над 120 извора. Местните хора боготворят някои от карстовите извори, тъй като вярват, че водата им е светена и притежава целебна сила. За най-лековит се счита изворът Голямото Аязмо в района на село Граматиково.

Фауна: Странджанският регион, включително крайбрежната ивица, е един от най-богатите на животински видове в България. Разнообразието и идентичността на видовете е много добре съхранена, тъй като в продължение на десетилетия достъпът до планината е бил ограничен поради близостта на държавната граница. Особено многобройни са птиците в Странджа планина. И това е обяснимо, тъй като над Странджа преминава един от главните маршрути на миграция на птиците в Европа – ВИА ПОНТИКА. Затова и голяма част от птиците тук са мигриращи, като през определени периоди от годината броят им достига 261, което представлява 68% от всички птици, които могат да се намерят в България. В Червената книга на България са вписани 17 гнездящи хвъркати, като черният щъркел, осоядът, малкият лешояд, скалният орел, левадният дърдовец, горският бекас, гълъбът-хралупар, белогръбият кълвач, черният кълвач и още 57 вида мигриращи птици.
В Странджа са описани 54 вида бозайници. Тук се срещат вълци, чакали, благороден елен, сърни, диви свине и пр. Популацията на видрата в р.Велека е най-добре запазената в Европа, където този вид вече е изчезнал. Тя е включена в Червената книга на България, наред със златката, вълкът, пъстрият пор, а тюленът-монах, обитаващ странджанското крайбрежие, е включен и в световната Червена книга. В реките Велека и притоците й Айдере, Младежка и Еленица, се срещат 16 вида и подвида риби, които съблазняват любителите на риболова.

Флора: Специфичните географски и климатични особености на Странджа са причина флората на тази планина да представлява един интересен конгломерат от европейски, черноморски и кавказки видове, различаващи се по своя произход, биологични особености и ниво на развитие. Те се поделят на четири основни типа растителност: крайбрежни гори, блатиста и дюнна растителност; формации от горун и източен бук с вечнозелени храсти и източнобукови формации с или без останки от средиземноморска растителност. Доминиращият тип дърво в Странджа безпорно е източният бук. Освен него, има и дъбови гори, които заемат 7% от залесената площ. Интересното е, че и буковите, както и дъбовите насаждения в Странджа, са с непроменено съотношение и състав, което се среща е много рядко в Европа. Като цяло, тук се срещат 1700 вида висши растения, което представлява около 50% от общия брой на висшите растения в България. От тях особенно ценни за флората са странджанската зеленика, странджанският дъб, кавказката иглика, багрилната звъника, калуната, понтийското бясно дърво, червената пираканта, колхидският джел, странджанската боровинка, кримският чай и др.

Природни резервати: • „Силкосия” е разположен в близост до с. Кости. Това е първият резерват в България. В него се срещат над 260 вида растения;
• „Узунбуджак” („Лопушна”) е разположен в близост до с. Сливарово. Това е най-големият и най-представителният биосферен резерват в България. В него се намират най-обширните и най-стари странджански букови и буково-дъбови гори;
• „Витаново” е със сравнително висока надморска височина (650 м). Той се обитава от 462 вида висши растения, включително 26 терциерни реликти и 9 балкански ендемита. В него са концентрирани и повечето от най-интересните странджански пещери;
• „Средока” е разположен в землището на Малко Търново и Стоилово;
• „Тисовица” се намира в землището на с. Българи. Това е най-новият резерват в Странджа (обявен за такъв през 1990 год.) с цел да се опазят буковите гори, както и формацията от горун и вечнозелени храсти.

Защитени територии: Общата площ на защитените територии в Странджа планина е 5395.6 хектара, което включва около 5% от цялата й територия. Достъпът на туристите до защитените територии е разрешен, но посетителите трябва да спазват определени правила.
Такива територии са:
• Велека, в регионите на селата Бръшлян, Звездец и Стоилово, където може да се види интересна флора, фауна и скални образувания;
• Парория, в регионите на селата Заберново и Калово, където посетителите могат да разгледат най-старото и най-дебелото странджанско дърво, чиято обиколката на дънера достига 5.50 м. Историците приемат, че в тази област се е намирала мистичната православна школа на Григори Синайт;
• Река Марина, където посетителите могат да наблюдават почти цялото разнообразие от вечнозелени храсти, които растат в Странджа планина;
• Руденово – разположена в сърцето на гора от източен бук, където се намира и най-голямата формация от странджанска боровинка;
• Докузак, в областта на Малко Търново, където расте най-значителната формация на застрашения кримски чай;
• Устието на река Велека – в региона на Ахтопол, Бродилово и Синеморец, където са защитени специфичната крайбрежна растителност, както и морския шелф;
• Силистар – в района на Резово. Защитени тук са скалите, пясъчните ивици и разнообразната растителност;
• Босна, Кривизиново, Калката и Мориан са обявени за защитени територии с цел да запазят гнездата на редки и застрашени видове птици.

Защитени природни обекти:
• Защитени са отделни формации от растения, храсти и вековни дървета, като дъбът близо до Звездец, за който се смята, че е на възраст над 1000 години; историческата местност Петрова нива; пещерите и изворите на река Младежка; Братановата пещера в резерват Витаново; пещерите „Еленина дупка” край с.Бяла вода и „Махарата” край с.Кости и Скалата (Камъка) край пътя от Малко Търново към Граматиково).

Исторически местности: Останки от древността са Мраморните куполни гробници - мавзолеи в местностите "Мишкова нива" и "Пропада", както и многобройните надгробни могили, крепостни стени и древни римски пътища. В местните църкви се съхраняват икони от18-19 в. Тук често се срещат и параклиси (наричани още "манастирчета"), построени сред гората предимно на места с изворчета, за които се смята, че са лечебни; или на места, свързани с тракийски светилища.

Етнос: Странджанският етнос притежава уникално присъствие на обряди, които не се срещат никъде другаде по българските земи. Забележителна особеност са изобилието от летни веселия - "панагири", на които цяло село се отдава на почивка през жарките дни. Само тук може да се срещнат обичаи като" филек", "Мара и Лишанка", както и мистичните нестинари. Нетинарството, което представлява ходене върху жива жарава с боси крака, е уникално явление, което не е само зрелище, но и представлява стар древно-жречески обичай от античността. Екзотичният ритуал се извършва и до днес единствено в с.Българи на патронния празник на нестинарските светии - Св.Константин и Св.Елена.

Начало