Черно море е типично вътрешно море, разположено между Югоизточна Европа и Мала Азия. На запад водите му мият бреговете на Балканския полуостров, на север е ограничено от Руската равнина, на изток - от кавказкото крайбрежие и Колхидската низина, а на юг - от Малоазиатския полуостров. Бреговата му линия е общо 4090км. Неговата площ е четири пъти по-голяма от тази на България и представлява 1/853 част от общата площ на всички морета и океани на планета. Най-голямата му дълбочина е 2245 м, а средната - 1271 метра. Най-голямата дължина е измерена между градовете Бургас и Кобулети — 1167 km, а най-голямата ширина — между Березанския лиман и нос Гиресун — 624 km. Н ай-тясната му част се намира между нос Сарич (полуостров Крим) и нос Керемне (полуостров Синоп) и е с ширина 263 km.
Държавите, които имат излаз на Черно море са България, Грузия ,Румъния, Русия, Турция и Украйна, а едни от най-големите крайбрежни черноморски градове са: Истанбул, Бургас, Варна, Констанца, Одеса, Севастопол, Ялта, Новоросийск, Батуми, Трабзон и Самсун.
Чрез Босфора Черно море се свързва със Средиземно море, чрез Дарданелите – с Мраморно море, а чрез Керченския проток —.с Азовско море. В него има малко на брой острови, като пет от тях са по българското крайбрежие: Змийски остров, Света Анастасия, Свети Иван, Свети Кирик, Свети Петър.



В древността морето е наричано Понтос Аксинос и Евксински Понт. През него е преминавало едно от разклоненията на средновековния Път на коприната , свързващо Европа през Кавказ и Централна Азия с Китай. Днес по това направление минава трасето на трансконтиненталния транспортен коридор Трасека (TRACECA, TRAnsport Corridor Europe Caucassus Asia, Транспортен коридор Европа — Кавказ — Азия).
През вековете Черноморския басейн е претърпял множество промени. В древността Черно море е било сладководно, със значително по-ниско ниво от днес и е нямало пряка връзка със Средиземно море. Според последните научни изследвания, световният потоп е довел до пробив при Босфора и до прилив на средиземноморски води в Черно море. Последвало повишаване на нивото му и увеличаване солеността на водата.
Поради обилният приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (17.3 ‰), което се отразява приятно на къпането. За сравнение, водата в Средиземно море и в световния океан има соленост 36 ‰.
Уникална особеност на Черно море е особената структура на водната му маса. В резултат на своеобразното вертикално разпределение на солеността и температурата, тя е разслоена на два пласта: горен, съдържащ кислород, от повърхността до 200 метра, и долен, под 200 метра, в който кислородът е изчерпан и заменен със сероводород. На земята няма друго море с подобно разслояване на водната маса.
Поради малките му размери, в Черно море се образуват незначителни приливи и отливи (3 - 8 см.), които се регистрират само инструментално. При буря ветровете предизвикват значително по-големи колебания на морското равнище (10 - 20 см.). Климатът на черноморското крайбрежие се характеризира с не много студена зима и сравнително горещо лято с много слънчеви дни. През летните месеци морската вода се затопля до 24 - 26 0С.
Черно море е изключително богато на биологични видове. В него живеят около 180 вида риба, като 26 от тях имат търговска стойност, а също и три вида делфини.

Начало