БУРГАСКИТЕ ЕЗЕРА

Атанасовско езеро

Атанасовското езеро представлява свръхсолен крайбрежен лиман, на север от Бургас. То е дълго около 10 км и дълбоко до 1 м. По сухата ивица, която преминава през средата на езерото преминава пътят Варна – Бургас, който разделя езерото на две части, като северната му част през 1980 г.е обявена за природен резерват, а южната му част изпълнява ролята на буферна зона към резервата. Двете части на Атанасовско езеро са превърнати в солници още през 1906 г., благодарение на по-ниското водно ниво на езерото - с около 1 м. от морското. Годишно тук се произвеждат по 40 000 тона морска сол. Освен нея, други ценни природни ресурси са лечебната кал и лугата.
 
В Атанасовското езеро са установени повече от 233 вида висши растения, от които преобладават селянката, морският пелин, широколистният папур, морската суеда и др. Представени са и 7 вида висши растения от Червената книга на България. От общо 400 вида, които се срещат България, тук може да се видят представители на 314 вида. От тях глобално застрашени са 12 вида птици, сред които са къдроглавият пеликан, червеногушата гъска, малкият корморан, белооката потапница и ливадният дърдавец. От всичките 100 вида птици, включени в Червената книга на България, 17 са гнездещи в Атанасовското езеро. Най-многочислени са саблеклюнът, гривестата рибарка, малката рибарка и малката черноглава чайка. Езерото е разположено на втората по големина прелетна магистрала в Европа - "Виа Понтика" и в него се наблюдават големи концентрации на водолюбиви, грабливи и пойни птици.
 
Най-дребният бозайник в Европа - изключително рядката етруска земеровка, също е обитател на Атанасовско езеро. Интерес представляват световно застрашената видра и дивата котка.
Посещението на Атанасовско езеро обикновено се извършва по западната околовръстна дига. От 2001 г. функционира и Укритие за наблюдение на птици, разположено на самия бряг на езерото, на изхода на Бургас за Варна. В следобедните часове там може да се наблюдават голяма част от обитателите на езерото.

Бургаско езеро

 
Бургаското езеро, известно още и като езеро Вая, представлява лиман. То се намира на запад от Бургас и със своята площ от 27,6 кв. км. се явява най-голямото естествено езеро в България. Дължината му е 9,6 км, най-широката му част е 4,5 км., а дълбочината му достига 1,3 м. Площта на водната повърхност е 2760 ха. От морето го отделя пясъчна коса, върху която е изграден един от индустриалните квартали на Бургас. В южния си край езерото образува плитък залив, който в миналото е имал връзка с Мандренското езеро. Понастоящем то се свързва с морето чрез канал, завършващ с шлюз.
Бургаското езеро е бразувано в края на плиоцена. Солеността на водата е около 4 - 11% и е със значителни сезонни и годишни колебания. То се подхранва се предимно от речните води, като в западната му част се вливат Айтоска река, Съндердере и Чукарска река. В него се прехвърлят и пресни води от Мандренското езеро, превърнато в язовир.
 
Бургаското езеро има богат растителен и животински свят, с което привлича всеповече природолюбители. Безгръбначните животни са над 60 вида. Рибите са 23, а от птиците до този момент са наблюдавани 254 вида. Много от тях са редки за България и Европа, а девет от тях и за света. Някои от птиците като чапли, големи корморани, кокилобегачи, гмурци и др. гнездят, а други като гъски, патици, пеликани, лебеди го използват за зимуване и почивка по време на миграции. Поради това е обявено за Орнитологично важно място в Европа.

Мандренско езеро


 
Мандренското езеро е най-южното от трите Бургаски езера, с площ на водната повърхност около 1300 ха. Дължината му е 8 км, а максималната ширина 1,3 км. В него се вливат реките Изворска, Факийска, Средецка и Русокастренска. То е разположено в добре оформена речна долина, ориентирана напречно на морския бряг, като устието и язовирната стена са в непосредствена близост до южния край на Бургас. Между езерото и Бургаския залив се намира естественият канал Пода, над който по мост минава шосето от Бургас за Созопол.
Мандренското езерото е запазено в естествения си вид до 1934 г., когато са извършени корекции на някои от реките и са построени диги в западната му част за предотвратяване на пролетните наводнения. През 1963 г. в източната му част е построена язовирна стена. Така се прекъсва връзката на езерото с морето и то става изцяло сладководно.
За разлика от другите езера крайбрежието на Мандренското езеро обхваща и най-северните склонове на Странджа. Те се отличават с характерна горска растителност - циклами, див божур, снежно кокиче, минзухари. Общо в езерото са установени 5 вида риби от Червената книга на България. Най-интересни са птиците на езерото и крайбрежието, където досега са установени общо над 250 вида. От тях световно застрашени са малкият корморан, къдроглавият пеликан, червеногушата гъска, тръноопашатата потапница и ливадният дърдавец. От бозайниците в района най-добре са запазени популациите на видрата и белката.
 
Мандренското езеро съхранява големи количества от все по-редкия природен ресурс -сладката вода. Друг ценен природен ресурс в него са дивечът и рибата. С красивата си природа, условията за лов и риболов и археологически разкопки в близост до бреговете му край с. Дебелт, това езеро е привлекателно за туристите през различните сезони на годината.

Начало